Банско

 История
Траки, римляни, византийци и славяни са допринесли за за историята, културата и бита на това място. Като част от българската история, Банско се превръща в населено място X – XI в. От археологическите разкопки, става ясно, че на няколко километра от съвременно местоположение на града са открити медицински инструменти, крепостни стени и тракийски могили. Според османския регистър от XVIв на овцевъдите (джелепкешаните), името на града е Баниска. Населението се е занимавало основно със животновъдство и занаятчийство. Основният приток на ресурси идвал от обширни пасища и гори. Около реката се съсредоточавали майсторите, изграждайки воденици, дъскорезници, тепавици и др. приспособления за щавене на кожа. Производството започнало да задоволява търсенето в Банско и занаятчиите започнали да изнасят и да търгуват все по-далеч и по-далеч от родното си място: по Беломорието, в Сяр и Драма. В замяна на това връщали обратно памук, маслини, тютюн, необработени и обработени кожи. В резултат на предприемчивия дух на банскалии, те отварят кантори в европейските търговски центрове. Опознавайки, битът и културата, усвоявайки чуждите традиции с български привкус, търговците оценяват икономическия напредък на свободните страни. Постепенно нуждата от образование и в последствие получаването на такова, превръщат обикновените търговци в одухотворени и запознати с историята българи. Така с материалните си средства стават основен лост за пренасянето и укрепването на Възраждането и в европейската част на османската империя. Започва строителство на двукатни къщи крепости с големи и масивни метални порти. Размерите на стаите се разширяват, след което обрисуват богато стените и таваните с библейски сюжети. В последствие навлиза дърворезбата във вътрешната архитектура. Придобилата популярност на дърводелството, довежда до построяване на работилници по близката река. Бансканлии проявяват изключително творчество в тази област. Изработват се бъчви, делви, врати, дървена дограма, шкафове, маси, столове, дървени чаши и разбира се бански пищялки. По време на същинското Възраждане Банско е бил богат град с вече силна и многобройна интелигенция.
Интересен е фактът, че града е освободен от османското владичество едва в навечерието на Балканската война, а именно 1912г.

Местоположение
 Банско отстои на 160 км. от град София и на 55 км.от областния центьр град Благоевград, сьщо така на 60 км. от границата с Гьрция.


Забележителности
Банско е град, в който има какво да се види. Освен сезонът, който трябва да подберете, в случая, зимата не е добър избор, разбира се това важи за онези, които не носят скиорско сърце.

1.Църква „св. Троица“
Църквата представлява трикорабна базилика. Една от най-големите в страната, строена от местни майстори – Григор Доюв, Лазар Глаушков и с материалното подкрепа на Лазар Герман (Голев). Близо до нея е разположена 30-метрова часовникова кула камбанария. Дължината на църквата е 44м, широчината й е 22 м, а височината 10м, което е много за християнски храм. Най-вероятната хипотеза за оцеляването й е, вдълбания в камък полумесец, от който турците са се страхували. Но по-скоро местната буржоазия е успяла да откупи (със солидни средства) запазването й.

2.Музей„ Никола Вапцаров“
След многото реконструкции, къщата достига професионално ниво, отличавайки се с нетрадиционен метод на поднасяне на информация. Благодарение на роднините му, може да се каже, че е пресъздадена домашната обстановка от детството на поета. В музея се помещават 3 видеозали, две от които с места за 40 души. В третата зала се представя поезия на Н. Вапцаров“.
Във витрина са са изложени, костюмът, ризата и часовника преди разстрела.

3.Музей „Неофит Рилски“
Това е родният дом на Неофит Рилски (Бенината). В нея той живее до 1811г. По – голямата част от живота си прекарва отдаден на науката и просветата. Целият личен архив на Неофит Рилски се помещава там – 400 документални и веществени материали. От 1981г. къщата функционира като музей.

4.Веляновата къща
Нарича се така заради, майстора, който я е изографисал отвън и отвътре – Велян Огнев. Това я превръща в емблематична архитектурна забележителност за този период от развитието на българското строителство. Възрожденска къща, изградена от камък и дърво. В нея се събират две взаимно свързани в приземието скривалища и пет стаи с чардак. Най-голямата ценност на къщата е стенописна украса, носеща името „Синята стая“